Avtorentacar - day1
Научих че има състезание и дават пари /олиии/. Ако се нап'на, може и да излеза в челната стотица, ама време няма.
Как минава времето ми, освен да се пробвам да се състезавам за avtorentacar.
Правя си заведение. Най-добре се чувствам зад бара.
Бира има ли - има, хора има ли - има. Наздраве на всички avtorentacar роби, крепостни сеомастърии прочие.
Като се замисля, най-обичам да стана режисьор.
После режисурата най-обичам класическите вицове. Смятам всеки ден да пиша по 1.
Вицът от днес е:
Класически виц от српско:
Умрел Тито.
Много мъчно било на сите сърби.
Комунистическата партия на Сърбия свикала заседание в памет на Тито.
Застанал председателят на трибуната и казал:
Тито умре. Отсега нататък на сички ще ни е мучно. Нищо убаво нема да правимо, да ни е мучно.
У единия ъгъл се вдигнала ръчица и човечец подговорил:
- А да пиеме може ли?
- Нема да пиемо, да ни е мучно за Тито.
- А да пушеме може ли.
-Нема да пушим може ли?
- Да пушим също, да ни е мучно
И с по-слаб гласец.
- А да таковаме можем ли?
Помислил председателят, засукал мустак, видно било че дилемата раздира изпод черния костюм декориран с увехнал карамфил /че му е мучно/. Па накрая казал:
- Да таковаме можем, ама само своите жени - да ни е мучно...
---------
Режисьорско майсторство ;-)))
Първата си простотия помествам в avtorentacar блога си, който няма да е точно посветен на състезанието, а на всички щуротии протичащи в главата ми като семеен скандал: говорят си, карат се, накрая си сипват по една бира и гледат филма заедно.
За първия си филм намерих само актьори от Факултето. Лентата стигна за окло 10 секунди.
четвъртък, 11 септември 2008 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)